Здравей те!
Пиша това кратко въведение, за да уточня някои неща относно написаното в този блог! Нямам за цел да Ви отекчавам! По молба на мои блиски, побликувах това което дълго време стоя заключено в чекмеджето ми! Не желая да ме съжаляв...

Отново седнах замечтана
да търся твоя силует.
Как трескаво стоя в мрака

Защо ме караш аз да плача?
Защо ме караш да тъжа?
Нима не искаш с мен да си,

Защо? Защо не ми повярва?
Защо си мислиш за лъжи,
та аз тъй предано ти вярвах

Виновен си, че така се получи,
виновен си, че така ме боли!
В мен вината не търси,

Ако знаех, че така ще се получи,
ако знаех, че неще видя тези очи,
които ме прегръщаха в здрача,

Опитах се да те забравя!
Опитах да забравя любовтта,
но душата ми ми забранява

Дъждът не спира да вали,
тъй както и моите сълзи.
Сама ме остави, и забрави ме ти

На пясъка мокър стоях
с отправен поглед към морето.
И исках да му кажа

Навън е отново люта зима,
но този път не съм сама.
Намерих онази малка нежност,